КРАЙГРАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира близо до граница. Тук, по тези краища живеят българи юначни, с изострено национално съзнание, както винаги бива в крайграничните области. Е. Каранфилов, Б III, 64. Заедно с новите шосета, които направиха достъпни и най-сбутаните крайгранични махали, в Родопа се втурна новия живот.. Няма синори и орала, няма частни и общински гори, търговски търгове и гешефти. Н. Хайтов, П, 242. Малко Търново е крайграничен град. Δ Крайгранично село. Крайгранична зона.
2. За човек — който е роден или живее, работи в местност, разположена близо до граница. — Защо в най-кратко време този български комитет да не подготви и вдигне в България повсеместно въстание, тъй че турските крайгранични караули да се видят между два огъня? Ст. Дичев, ЗС I, 410. Крайгранично население.