КРА̀ЙНЕНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Жител на отдалечена област, край. Учителят Давидов тайно събирал вечер някои селяни, все от крайненците, ония дето нямат забит кол, както казваше кметът, и онова, което им говорел не било вече обикновени партизански речи, а подстрекателство за бунт. Й. Йовков, ЧКГ, 50. Тези крайненци, хора чифчии, работници, копачи и бостанджии, когато се напиват, не обичат изпращането с латерни, а с тъпани и зурни. Н. Хайтов, А, 62. — Дошъл е, Димитре, един крайненец. .. Къщичка си прави, та малко парици на заем е дошъл да ти иска. Г. Караиванов, ЮМ, 63. — Ехе, оголиха се хората, учителю! Снощният [селянин], дето плака, беше от крайненци, а те там вече от пет години месо не колят — нямат си хората! А. Страшимиров, К, 76.
2. Диал. Мъж, който живее в покрайнините на селище. Тоя челяк, щом е крайненец, значи, живее накрай селото и мерата му е под носа. Й. Вълчев, РЗ, 170.