КРАЙНИНА̀ ж. 1. Отдалечена от центъра крайна част на нещо, обикн. селище, местност; покрайнина. Стела очакваше, че ще спрат пред някоя от големите къщи в средата на града, но Ружка я заведе в нисичка, схлупена къща в крайнините. Ем. Коралов, ДП, 157. В крайнините на града имаше кошари за овце и кози. К. Константинов, ППГ, 48. С енергията на едно младо момче, беше се втурнал по обиколка в далечните крайнини на лозята. Ц. Церковски, Съч. III, 42. Ние пътувахме нейде по крайнините на предградието. П. Славински, ПЩ, 395. Познавате ли тези крайнини, / Където нощ печална не припада. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 149.
2. Отдалечена област, район; покрайнина. Възточните крайнини на Сърбия бяха пустини вече. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Единствено кътче с що-годе зеленина всред тая опожарена крайнина, са малките зелени бостанчета, сместени в подножието на дреболявата гора, що делеше новите лозя от ливади и пасбища. Ц. Церковски, Съч. III, 36. Виждал ли й някой Богдана / по беломорски крайнини, / чувал ли й някой за него. Ц. Церковски, Съч. II, 229.