КРАЙСЀЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е близо до или покрай село. Скитах цял ден по крайселските хълмове. Надвечер командирът ни събра и съобщи, че ще пренощуваме в селото. Д. Жотев, ПМИ, 109-110. Тогава той [Герган] пак се върна у дома си, спусна се през градината, пресече крайселския черен път и навлезе сред нивите. К. Калчев, ЖП, 119. Двуколката навлезе в крайселската салкъмова горичка. Н. Каралиева, Н, 164. Крайселска къща.