КРАЙЧА̀НИН, мн. крайча̀ни, м. Остар. и диал. Крайненец. Някой сиромах крайчанин имаше сватба. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 80. В Сливен жителите на центъра се наричаха „вътрешни“, „гърци“ (видни хора), а на покрайнините — „крайчани“, „турлаци“, което имаше плебейски смисъл. Ив. Хаджийски, БДНН I, 69.