КРА̀ЙЧЕЦ, мн. няма, м. Често с несъгл. опред. с предл. на. Разг. Умал. от край (в 1 и 2 знач.). Честслав се замисли, погледна с крайчеца на окото си епископа и продължи. Й. Вълчев, СКН, 312. Мануш се усмихваше с крайчеца на устата си. И. Петров, MB, 186. Ракида приседна на крайчеца на един стол и издума. Д. Спространов, ОП, 309. Обърса очите си с крайчеца на престилката си. К. Петканов, ЗлЗ, 63. Войникът разправяше за нощни сражения, за познати и на двамата убити и ранени селяни, .., а воденичарят дъвчеше крайчеца на изрусените си тънки мустаци и поклащаше глава. Ст. Мокрев, ЗИ, 61. Босната извади памука, надзърна и пак запуши перцето. .. — Дръж, да отрежа тука крайчеца, че да пъхна една кибритена клечка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 44.