КРАЛИМА̀РКОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до легендарния герой Крали Марко. В Пловдивския музей на националноосвободителните борби има два меча и няколко железни боздугана от кралимарковските времена. Н. Хайтов, П, 314-315.
2. Който е присъщ, свойствен на кралимарковец; извънредно голям, огромен. Тръчков се изправи, .. Той размърда голямото си кралимарковско тяло. Д. Спространов, С, 314. Слязохме от „кучешкия зъб“ и се отправихме към скелето под моста, където група зидари редяха тухла въз тухла, и един от тях, с кралимарковски плещи, настоятелно махаше към нас. Н. Хайтов, ШГ, 83. А инспекторът наистина си беше малко страшен.. Юфтените му ботуши — до над коленете, калпакът му — двулактов, влашки, веждите — кралимарковски. О. Василев, ЖБ, 353. И видиш го, след като смукнал няколко кралимарковски глътки, афиона са пукнал, той са развеселил и завчаски светва. Ил. Блъсков, ПБ I, 3. Който е с качество, изразено в много висока степен. Тя се заклати уплашена, извика и полетя към водата. В тоя същия критически миг Дончо я улови за дясната ръка и с едно дръпваие, което изисква кралимарковска сила, изтегли я на брега. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. — Куче... Прати го в рая на Мохамеда да яде пилаф — рече ѝ Абдураман и избухна в своя кралимарковски смях. Д. Спространов, ОП, 342.