КРА̀ЛЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от крал. — Ами кой бе тоя Кралич, Кирияк? — Кралич? — Кралче, бъдещето кралче на България— отговори той иронически. Ив. Вазов, Съч. XXII, 129. [Влаинка девойка] му облече мажка руба златна, / ама колко му заприлегало, / како кралче на поглед той [Секула] беше. Нар. пес, СбНУ XXIX, 90.
КРА̀ЛЧЕ2, мн. -та, ср. Най-дребната пойна птичка в България с жълта или червена главичка, която унищожава вредни насекоми. Regulas ignicapulus. След това [кълвачът] отлиташе на друго дърво, . Подире му се мъкнеха двадесетина синигерчета, една сипка и няколко кралчета. Ем. Станев, ЯГ, 54. Кралчето има сивозеленикава перушина, с по две напречни бели ивици върху крилцата. Ив. Димитров, ОП, 31. Като синигерите и кралчето от сутрин до вечер прехвръква от клонче на клонче, от вейка на вейка и обира по тях дребни насекоми. Вл. Помаков, ПДП (превод), 75.