КРАМ, крадѐш, мин. св. крах, несв., прех. Диал. Крада. — Молим ти се, Димитре! Недей! Недей ми взима парите .. Дошел съм да крам, ха? Хей! Аз мога да те позлатя отгоре додолу, бре!... Вземи си парите! Д. Немиров, Б, 135-136. — Каква служба, .. от търговец жандарин; ще приема, какво ще правя, няма да ида да крам. Ив. Вазов, Съч. XI, 95.


Източник: Речник на българския език (онлайн)