КРАМОЛЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Крамолен. — Та ви казвам, продължаваше Йотата, че тъкмо кога паша Лала вдигна трапезата и прочее, аз зачух крамолическа пропаганда у вас, бай Марко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32.

КРАМОЛЍЧЕСКИ нареч. Остар. С крамоли; свадливо. — И тозчас дръпнах се из стълбите надолу, а Лала все тя крамолически вика след мене. Ив. Вазов, Съч. XXII, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)