КРАМО̀ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Мъж, който предизвиква свади, скарвания, кавги; скандалджия. Тоя беше бай Койо, дядов попов брат, от средна ръка човек. Попийнуваше си, беше и върл крамолник. Още от зимъс той явно гълчеше против кмета, но не хващаха място думите му — човека не беше в реда на хората. А. Страшимиров, А, 586. На крамолника най-добре е да му ся не отговаря някой. Пч, 1871, кн. 3, 42.
2. Остар. Бунтовник, размирник. Трябваше да мисли за всичко и за всекиго, да раздава оръжие, припаси, да настанява бежанци, да присъжда крамолници. Д. Рачев, СС, 246. Я да отправя аз един поглед към тая страна, отдето ще пристигнат българските бунтовници ..; няма нито войник, .., нито крамолник. ДЗ, 1868, бр. 18, 72.