КРАН1, кра̀нът, кра̀на, мн. кра̀нове, след числ. кра̀на, м. Техн. Приспособление, с което се пуска да тече течност или газ от резервоар или тръба. Евлоги отвори крана на чешмата, подложи шепи и дълго пи. А. Гуляшки, Л, 195. Вътре беше тъмно. В краката му [на Васил] се оплетоха някакви маркучи, .. опипом намери крана на помпата и го отвъртя. X. Русев, ПЗ, 182. — Чакай! Мълчете! Спри въздуха! .. Някой изтича и завъртя крана. Изведнъж нахлу тишината. Т. Монов, СН, 253. Машинистът Лукан — .. — натисна лоста на малкия локомотив и парата засъска през крановете на цилиндрите. М. Марчевски, П, 185.
— От хол. kraan през рус. кран.
КРАН2, кра̀нът, кра̀на, мн. кра̀нове, след числ. кра̀на, м. Техн. Машина за повдигане и преместване на тежести. Наблизо бяха брегът с малко гори и селца, вълноломът, големи кораби и кранове в пристанището. Д. Богданов, ТА, 77. Пред него се издига планина от черна руда. И почти веднага два крана разтвориха страшните метални челюсти на своите грайфери, впиха ги в рудата и като откъсваха от снагата ѝ огромна хапка, изсипваха я в бездънните хамбари на кораба. Б. Трайков, ВО, 11. — Ето тука застават колите, .., после тоя кран подема царевицата и я препраща по транспортьора. Ст. Даскалов, ЕС, 106. Подемен кран. Мостов кран. Товарен кран.
— Нем. Kran.