КРАНОВЍК, мн. -ци, м. Човек, който управлява кран2, работи на кран2; кранист. — Искам да стана крановик. Бате Димо работи на големия кран. Аз ще му помагам. Л. Галина, Л, 55. Наложи се да замества заболелия крановик. ВН, 1962, бр. 3289, 4.
