КРА̀НТА ж. Разг. Едър, но мършав, дръглив кон. Надявах се да видя тука вече насъбрани най-хубавите, прочутите коне на селото, а заварих дръгливите кранти и кокалести кобилки на най-големите бедняци. Д. Калфов, Избр. разк., 239. Само Никола Сапунов, .., пристигна с наемен кон. Турчинът кираджия остана с крантата си навън, пред портите, защото не искаше да се подслони в гяурски дом. А. Христофоров, А, 271. Във века на електричеството Хамид забранява въвеждането му. Няма го дори и в престолния град — трамваите продължават да бъдат теглени от кранти, като гальоти. Хр. Бръзицов, НЦ, 233.
Прен. Пренебр. За едър, тромав, недодялан човек.