КРАП1, кра̀път, крапа̀, мн. кра̀пове, м. Диал. Риба шаран; крапотник. Крапец е умалително на крап и значи шаранче. П. Делирадев, В, 327. Спружил се (изтегнал се) като крап на слънце. Ст. Младенов, БТР, 1951.
КРАП2, кра̀път, крапа̀, мн. кра̀пове, м. 1. Растението марена (Ал. Милев и др., РЧД).
2. Багрилно вещество с червен цвят, получавано от корените на марена.
— Нем. Krapp.
КРАП, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Къс, кратък. „Колко докторе не могоа да го [детето] излекуват, та ти ли ще го излекуваш!“ Тоа казал: „В крапо време — за три дни — ще са оправи.“ Нар. прик., СбНУ XLIV, 491. Ете си Дзанка че иде. / Облекла риза свилена, / и това крапо елече. Нар. пес., СбВСтТ, 718. Рано е ранила пуста баба Вида / в пуста Осеница, в калната падина, / в калната падина, в крапата градина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 466.