КРА̀ПНИК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Пакостник, хубостник. У тоа крапник, дурде да го вида, и он отишел у бараща и си накалял новите дреи! Т. Панчев, РБЯд, 177.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
