КРАПОУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Диал. Късоумен. Жената е дългокоса, плиткоумна. — В Соф.: крапоумна. Π. Ρ. Славейков, БП I, 172. — „Но те [арватка девойка] гледам, нел си длъгокоса, / длъгокоса, ала крапоумна — / я ми додай коня и оружие, / да те учим как юнак да бъдеш!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 60.