КРА̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. От крап1; шаранче. Когато понякога Гьоргевица имаше за обяд пържени крапчета и мренки, тя непременно щеше да занесе една чиния и на Димитровица. Д. Калфов, ПЮН, 91-92.


Източник: Речник на българския език (онлайн)