KPА̀CHO. Поет. Нареч. от красен; красиво, хубаво, приятно. Ах, как е тука красно! / .. / И аз обичам страстно / полята и горите. Ив. Вазов, Съч. III, 88. Ний сме красно под техния [на къщите] покрив / извекували с обич и мир. Н. Марангозов, НПС, 65. Светът е театър. Красно направените и изписаните палати и къщи, богатите одеяния и великолепните калески са украшенията му. К. Кесаров, ЧНУ, 67. За да може един младеж да ся научи да пише красно, той трябва да има пред себе си един добре написан образец. ИЗ 1874-1881, 191.