КРАСНОЛЍК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е с красиво (красно) лице; краснолиц. — О! Почакай, пашо! Бойното поле не е твоят харем, там няма сатана съблазнител, няма кроснолика девойка. Ст. Ботьов, Κ (превод), 19.
