КРАСНОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който се отнася до краснопис. Той [Раковски] взема хартията и се вгледа в ситния, краснописен почерк на Манаки. Ст. Дичев, ЗС I 491. Нашият учител беше педант. Искаше всички тетрадки да бъдат еднакви — от по сто страници, подвързани с черно платно, със син етикет, на който с краснописни букви са отбелязани трите имена и класът. Ив. Давидков, КХ, 39.