КРАСТАВИЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който произвежда или продава краставици.

На краставичар краставици продавам. Ирон. Уча на нещо някого, който е опитен и не се нуждае от поучаване. — Няма да вземем един друг да си навираме гостоприемството и сърдечността си, я! На краставичар краставици не се продават. Бр. Мормареви, ХК, 33.


Източник: Речник на българския език (онлайн)