КРА̀ТЕЖ м. Диал. 1. Свършване, свършек; край, крата. Старите се прибраха в двора, .., искаха да си кажат нещо, .., но никой не подхвана реч. Старата махна с ръка и се шмугна в къщи, за да продължи проклетата работа, която нямаше кратеж. Г. Караславов, ОХ III, 9. — Петровица иска да си плете като твоето фигаро, та да ѝ си покажела. — Ами да ида да ѝ покажа. — Иди, иди, то къщната работа няма кратеж... Г. Караславов, Тат., 200.
2. Последна четвърт на месечина (Н. Геров, РБЯ).