KPА̀TEPEH, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от кратер. Всред тая земя от пукнатини и зъбери, между пропасти и кратерни езера, са пръснати индианските села — куп колиби, .., неустойчиви, грозни. Ем. Николов, П, 28-29. Рязко се открояват кратерни морета, разположени в южната и екваториалната област [на Луната]. ВН, 1959, бр. 2544, 1.