КРА̀ТКА ж. Грам. Обикн. в съчет: и с кратка. Знак с форма на дъгичка, поставян над буквата и, като съставна част на графемата ѝ. Над гласната и, когато ся произнося заедно и скоро с гласната, която е пред нея, поставя ся знака (.. кратка, като: мой, пийте. Ив. Момчилов, ПСМ, 169. Видях писмата му в Пловдив, в които на сяко са мъдреше кратката. З. Стоянов, ЗБВ I, 359. „Где ся пише и? В началото, средата и края на речите, например: истина, Ирина и прочие. Тая буква, когато има над себе си кратка (й), тога ся произнося заедно с предната, а кога няма кратка, тога съставлява особен слог, например: твой, твои, свой, свои и прочие.“ Т. Хрулев, БГ, 64.