КРАТКОСРО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е определен, предвиден за кратък срок или се осъществява в кратък срок. Противоп. дългосрочен. Тя имаше да взема известна сума от Караманеца. В отношенията им се практикуваха краткосрочни и дългосрочни вересии и ако времето беше мирно, тя щеше още да го почака. Т. Харманджиев, KB, 30. Ако не беше [партията] създала прецедента да се залагат ценни книжа в двоен размер срещу краткосрочни заеми с баснословни лихви, . ., щяхме ли да бъдем принудени, .., да правим заеми. Бълг., 1902, бр. 508, 1. Сега се провежда един 4-месечен курс за стенографи. Проведени са и краткосрочни курсове в някои отдели по въпроси от служебен характер. РД, 1950, бр. 258, 2. Краткосрочен кредит. Краткосрочна аренда. Краткосрочна сделка.