КРАТКОУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мач, прил. Диал. Който е с малък ум; глупав, плиткоумен, краткоум, късоумен. Еле си е женско краткоумно, / подаде му студена водица. С десна ръка лудо чаша зема, / с лева ръка лудо мома грабна. Нар. пес., СбНУ XLV, 372.
