КРАТУ̀НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сорт круша с плодове, наподобяващи по форма кратуна. Надникна [маймунката] и съзря тъкмо пред къщи една круша с увиснали надолу жълти като кехлибар кратунци. А. Каралийчев, ПС I, 180. —Пролетес корените си думаха: смучете да смучем, да пораснат класовете, .., че наесен, когато узрее кратунеца — ще дигнат границата и ще се заточат кервани .. към южните пристанища. А. Каралийчев, ПГ, 37.