КРАТУ̀НКА ж. Умал. от кратуна; малка кратуна. Взе пушката си, нарами вулията и закачи на пояса си кратунката с барута. Й. Йовков, СЛ, 23. С две кратунки на раменете преплава в тъмната нощ реката 14-годишният Райчо Николов. С. Северняк, ОНК, 29. Ракията цъцреше от лулите. Мъжете гребяха с пъстри кратунки, които наричаха „цацурки“ и пиеха. Й. Радичков, В, 123. — Ще срещнем и полиция, и войска — не бързай. . и куршуми ще свирят край главите ни, а някой може да чукне някого от нас по кратунката и да го приспи навеки. М. Марчевски, МП, 138.
— Други (диал.) форми: карту̀нка, крачу̀нка.