KPА̀ЧBAM, -аш, несв.; кра̀чна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Правя една или няколко крачки, крача един или няколко пъти; пристъпвам. — Не бива така, бе комшу. .. Все в моята нива хвърляш камъните. Направи си труд, крачни две крачки и ги изсипи на купчината. Кр. Григоров, ОНУ, 154. И тъкмо крачнах една стъпка да си вървя, старшията ме спря. РД, 1950, бр. 121, 2. Аз бях изкушен да се престраша и да крачна, да пия вода. М. Яворски, ЕСВ, 100. Крачна Заю, Жаба скокна — / ей насреща им изскокна / Таралежко Бодлодрешко. СбХ, 17.
2. Започвам да крача; тръгвам, закрачвам. Като постоя още малко, той крачна към вратата на кантората. М. Ягодов, ГП, 53. — Стой! — окопитваш се ти. — Стой! И решаваш да се изпречиш на пътя му. Подпоручикът е вече на площадката пред изхода, той спира за частичка от секундата, зениците му те гледат диво, после крачва напред. — Стой! Др. Асенов, ТКНГГ, 308. Дядо Пеньо забеляза, как той [Петър] усили крачки към зимника, пък потръгна към него. . Баба Станка потрепери цяла, досетила, че старият е наумил здраво да говори вече на Петра това, което тежи нему, тежи на цяла къща. Крачна и тя, пък отиде до дядо Пеня и се сви, сви — изгуби се сякаш. Ц. Церковски, Съч. III, 107.
3. Прен. Със съюз да и следв. гл. Пристъпвам към изпълнението на нещо, начевам някакво дело. — Щом ти е мъчно за нас. .. мисли повече, когато крачнеш да правиш нещо — вървешком му отвърна Багрила. М. Яворски, ХСП, 216.
КРА̀ЧВАМ СЕ несв., кра̀чна се св., непрех. Диал. Крачвам. Квачката се наежи, но той [Калчо] се крачна и безстрашно мушна ръка под нея. Ст. Даскалов, БП, 102. Едри блани го препъваха и спираха крачките му напред. Струваше му се, че тъпче на едно място. Всички го гледат и чакат, а той не може да се крачне. Ст. Даскалов, СЛ, 28.