КРАЧЀ, мн. -та, ср. 1. Умал. от крак; малък крак. Бебето риташе с голите си крачета. Ст. Мокрев, ЗИ, 25. Цял орляк деца с кални крачета се спуснаха към непознатата. Л. Михайлова, Ж, 65. Масичка с един крак! .. не традиционната масичка със залепен под нея крак, а някакво изящно краче, което като в приказка. . казва: „Вижте, ръце на майстор са ме направили“. Б. Йосифова, БЧМ, 203.
2. Техн. Неголям машинен елемент или инструмент, наподобяващ по форма крак. При шиене на машина светлината трябва да се насочва към мястото на шиенето, т. е. към крачето и иглата. Н. Афлатарлиева, ТГО, 6. При ръчното формоване, формовчикът трябва да разполага с редица инструменти: комплект трамбовки.. ; гладилки .. ; леярски крачета — за изваждане на формовачния материал, който се е оронил. Маш. IX кл, 198.
3. Спец. Част на някои прости организми или органи, която има продълговата форма. През лятото на женското растение от оплодената яйцеклетка се развива кутийка със спори. Тя е разположена върху дълго краче и е покрита с белезникава влакнеста качулка. Бтн V и VI кл (превод), 174. Средният мозък се намира над Варолиевия мост. Състои се от четирихълмие, мозъчни крачета и междинна част. Анат. VIII кл, 139.
4. Диал. Приспособление за стъпване на права лопата при забиването ѝ в земята (Вл. Георгиев и др., БЕР).
◊ Всяка коза (овца) за крачето си. Разг. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите, че за собствените си постъпки сам отговаря.