КРА̀ЧКА ж. 1. Всяко отделно преместване на крака по посока на движението при ходене; стъпка. Васил бързо стана прав. Като го видя, архимандритът направи крачка към него, после се спря. Ст. Дичев, ЗС I, 257. Стела беше по-височка и правеше по-големи крачки. Ем. Коралов, ДП, 104. Току що Марийка направи десетина крачки, нещо я накара да се обърне назад. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 189. Не искаше да бърза и гледаше да удържи крачките на коня си, който, кой знай защо, беше станал нетърпелив и буен. Й. Йовков, СЛ, 150. Ще нарисува едно дете, което се готви да направи първата си крачка. К. Петканов, В, 77. // Само мн. Всяко такова отделно преместване на краката, обикн. с ботуши, обувки и под., за което се съди по издавания шум; стъпки. Чуха се пак шпори, объркани крачки, и в стаята влезе подпоручикът. Й. Йовков, ΒΑΧ, 61. Откъм артилерийския склад се зачуват мерните крачки на приближаващите се в тъмнината войници за смяна на караула. Ал. Константинов, Съч., 228.
2. Разстоянието между двете ходила на краката на човек, в момент когато са стъпили на земята, като приблизителна мярка за дължина. Имаше наблизо едно нанагорнище, хиляда крачки дълго. А. Дончев, ВР, 21. С тая пушка можеше да се убие врана на не повече от шестнадесет крачки. Ем. Станев, ЯГ, 5. Аз, .., ударих с пушката едно врабчо яйце на триста крачки. Елин Пелин, Съч. I, 217— 218. За нас, за хората, колко земя ни трябва за всекиго от нас: три крачки надлъж и една нашир. Та тъй е, право е. Й. Йовков, ПГ, 67. Оглушителен гръм разтресе гората и през синия барутен дим на поляната дотичаха двама овчари. . На крачка от тях стоеше приклекнало кучето. Г. Райчев, В, 9. Крачката на човека е приблизителна мярка за дължина. Планим. V кл, 20.
3. Движение в някаква посока в резултат на редуващи се премествания на краката; ход, крачене. Васил забави крачките си и продължи с повече гневност. Ив. Вазов, Съч. IX, 83. Ускорих крачките си, но и другият също забърза; спрях се — и той спря. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. В първия момент бойците малко мрачно и неохотно потеглиха напред към немския тил. . — По-живо! — командуваше той троснато. — Усилвай крачката! П. Вежинов, ВР, 273-274.
4. Само ед. Със съгл. опред. Начин на ходене; стъпка, походка. Със стегната крачка боецът заема изходно положение. НА, 1958, бр. 3196, 4. Мъжът с изсушеното от вятъра лице и бабаитска крачка броеше за дом хана на Софу-Мехмед. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 106. Макар да беше работил ден и нощ, не беше паднал като акраните си. Вървеше изправен, със здрава крачка. И. Петров, НЛ, 87.
5. Прен. Само ед. Действие, постъпка, проява, обикн. важна, съществена или решаваща; стъпка, ход. — Синът заложил къщата при баща ми, защото майка му била болна. За да я спаси, трябвало да направи тази крачка. Д. Немиров, Др, 93. — Ти сега си син на някой божи раб, на някой Абдулла, такъв е редът .. Можеше ли досега да не е премислило, да не е проумяло, че от крачката, която правеше, няма връщане назад към своите, към рода? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 38. —Решил съм да свържа живота си с нея. — Съзнаваш ли всички последствия от тази крачка? Л. Станев, ПХ, 126-127.
6. Спорт. Само мн. Нарушение на правилата в спортовете баскетбол и хандбал, което се състои в извършването на повече от три крачки с топката в ръце. Състезателят направи крачки и топката му беше отнета от съдията.
7. Само мн. Диал. Клони на дърво (Н. Геров, РБЯ).
◊ Броя си (меря си) крачките. Разг. Внимавам, предпазлив съм. — Опичайте си ума. Отивате ли някъде — крачките си бройте. М. Яворски, ХСП, 66. — Все ще гледа нещо да файдиса. Градските хора не са като нас, те и крачките си мерят, кога стъпват. М. Яворски, ХСП, 101. Давам / дам крачка. Разг. Закрачвам по-бързо. Козата поврещя, поврещя, млъкна по едно време и взе да подтичва. И аз дадох крачка, не се обръщам, обаче позаслушвам дали оня не иде. Й. Радичков, ББ, 18. Крачка напред. Напредък, постижение. Новата книга на Камен Калчев бележи голяма крачка напред в неговото развитие. С, 1951, кн. 2, 175. В доклада правилно е изтъкнато, че достигнатото от нас е само крачка напред в борбата за високи добиви. ОП, 24. Крачка по (след) крачка. Разг. 1. Постепенно и упорито. Крачка по крачка човекът навлиза все по-дълбоко в тъмните лабиринти на наследствеността и разкрива нейните тайни. Хр. Одисеев, ТН, 4. 2. Прекалено подробно. В описанието на маршрутите са избегнати подробности, застъпени в други издания, които проследяват пътеките крачка по крачка. На всяка крачка. Разг. 1. Навсякъде. Аз крайно се обрадвах, защото се избавяше и Търново, избавях се и аз от един гонител, който на всяка крачка ме преследваше. П. Р. Славейков, БП II, IX—X. Враца, .., е останала доста назад: извънредно тесни, криви и кални улици, .. и развалини на всяка крачка. Ал. Константинов, Съч., 221. 2. Постоянно, непрекъснато. На всяка крачка се срещат пречки непреодолими. Но животът е борба. Въоръжи се с търпение и чакай. На прав път ли си — ще успееш. Елин Пелин, Съч. IV, 141. На <една> крачка; на две крачки съм (от нещо). Разг. Съвсем близо. Тя веднага приложи съветите на доктора, в случай на нов припадък: разкопча го, разтри с оцет слепите му очи и сложи в нозете му бутилка гореща вода. . Ужасен миг! Той беше на една крачка от гроба, а за жена му това бяха „фокуси“. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 413. Пратих Ефрема да си гледа работата, на войниците извиках, че е срамота да мислят за шеги и за смях на две крачки от труповете на убитите другари. Й. Йовков, Разк. II, 84. Не правя ни<то> <една> крачка без някого. Разг. Не предприемам нищо без знанието и одобрението на някого. — Комитетът на Отечествения фронт трябва утре да се легализира. Хората трябва да знаят неговия състав. А в събота ние не трябва да правим нито крачка без хората на комитета. X. Русев, ПС, 262. Ни<то> на крачка не оставям. Разг. Никак, съвсем не оставям някого. — Кое куче! Де е то? — Ей го, този хаймана. .. Тъй се е влюбил този ден в мене, че не ме оставя ни на крачка, а за игра — пей дава, — каза Соколов. Н. Попфилипов, РЛ, 150-151. Остава ми / остане ми <само> една крачка до нещо. Разг. Много съм близо до нещо, лесно мота да постигна нещо. Оставаше ми само една крачка до щастието — да победя мисълта, че миговете щяха да имат край, че един миг ще бъде последен. А. Дончев, ВР, 39. Когато избяга в Гърция, Методиев помисли че до Америка му остава само една крачка, а го затвориха в лагер. М. Марчевски, П, 146. Остава / остане (има) <една> крачка до нещо. Разг. Много близо е, лесно може да се достигне. Оттука до предположението, че това престъпление е в свръзка с Лечевото, имаше една крачка. Ив. Вазов, Съч. XXV, 207. Първа крачка (първи крачки). Начало, начален етап на някаква дейност. — Договорът за забрана на ядрените опити във въздуха, космическото пространство и под водата е първа крачка към намаляване на международното напрежение. Тр, 1963, бр. 247, 4. Тази изложба, .., в прашната стая на провинциалния съд ще бъде началото на големия творчески път, първата крачка на един от най-значителните български художници. Е. Каранфилов, Б III, 71. Няколко снимки документират първите крачки на др. Георги Димитров в революционното работническо движение. ОФ, 1950, бр. 1816, 4. С бързи крачки. Разг. Много бързо, устремно. Лятото се измина и неприятелят са дръпна. . Между това, зимата настъпи с бързи крачки. Ч, 1871, бр. 19, 599. Пластмасите напоследък навлизат с бързи крачки и в строителството.
КРАЧКА̀, мн. Разг. Умал. от крака; малки крака, крачета, краченца, крачица̀. — Балерина от операта! Гледай какви крачка има! Ванко безстрастно гледаше снимката. М. Грубешлиева, ПИУ, 76. Отминавахме стада от овце, с малки, къдрави, бели като сняг агънца, които, присвили предни крачка, .., с приятното насилие на бързия глад и с едно нетърпеливо побутване искаха да издърпат полагаемата им се храна. П. Михайлов, ПЗ, 191. Той [Нако] завари детето развито, сложено до печката на топло да рита с малките си крачка. Кр. Велков, СБ, 33. Бели пеперуди летят от цвят на цвят и кацат уморени, с натежали от прашец крачка, върху налетите със сок млади треви. Ив. Мартинов, ДТ, 273. Покъщнината не беше много (единичен креват, скрин, малка писалищна маса и до нея — етажерка на тънки крачка). А. Гуляшки, ДМС, 40. За малкото детенце е трудно да се изправя на крачката си и да пристъпва, но погледнете как се мъчи то да се изправи и как се радва, .., когато му се удаде да направи една-две стъпки! ПСп, 1871, кн. 4, 112.