KPЀBAM1, -аш, несв.; крѐна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Тръгвам, отправям се за някъде. Старецо се чудил какво да праи, па най-после го пратил у планината. Децата кренали, одили, одили воз планината и вишли, дека един старец се слутева по земи и нещо тражи. Нар. прик., СбНУ X, 163. Кренал oн да тражи такваа мома [неродена]. Нар. прик., СбНУ XLII, 203. Накъде си пошел? — „Кренал съм, к ида жив да се копам“, рекъл човеко. Нар. прик., СбНУ XLV, 395. Па извади врана коня. / Та си ойде с бегликчии. / Тамо ceдe девет годин, / покара лето десето. / Крена дома да си иде. Нар. пес., СбНУ I, 289-290.
2. Започвам, захващам, начевам. Отпе се на баща ми секирата, та влезна у лубеницата. Влезнахме и ние у лубеницата и кренахме да я [секирата] тераме. Нар. прик., СбНУ XI, 140.
— Друга (диал.) форма: крѐйвам.
KPЀBAM2, -аш, несв.; крѐна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. крѐнат, св., прех. Диал. 1. Вдигам. Лелех яз, сирота, како да я прегазам оваа пуста река? .. Я кренал гяолот в ръце и тогава я пренесол преку вода. Нар. прик., СбНУ XV, 81. Най-после видела, невидела старата свекърва станала да играт хоро и да пеит песма! Тая фатила та играт со двете ръце кренати и да пеит: „Ето вакаа, море синкоо, ката ден!“. Нар. прик., СбКШ, 96. Мошне ми се мили бугарските моми, / везден ми жняет на жесконо сънце, / ..; / полодзи кревает, снопои ми вързват. Нар. пес., СбБрМ, 448. Ката вечер той [зетят], майче ле, / на кътот тежко заспиват, / на ръце я си го кревам, / него в одая го носам. Нар. пес., СбБрМ, 448.
2. Махвам, правя нещо да се махне. На бога да се помоли / да си крене клета чума, / клета чума и панукла. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ II, 412.
3. В съчет. със същ. срамота. Засрамвам, злепоставям някого. Пак се молит Секула детенце: / „Да ме земеш мой вуйко Янкула!“. / „Яз те земам Секула детенце, / дан ми крениш голема срамота!“ / .. / „Ак ти крена голема срамота, / кога назод дома ке си ода, / ке помина на мой войни копие, / да се удра в мое бяло сърце!“ Нар. пес., СбБрМ, 83. Дан те доглеат вуйко ти, / вуйко ти, керко, Янкула; / от йе вуйко ти неверен, / неверен, керко, без вяра, / дан ми ти кренит срамота. Нар. пес., СбБрМ, 4. кревам се, крeна се страд.
— Друга (диал.) форма: крѐйвам.