КРЕВА̀Т м. 1. Предмет от домашното обзавеждане, представляващ издигната на четири крака плоскост с постеля, който служи обикн. за спане; легло. — Добър ден — каза мъжът. — Тук ли се дава стая под наем? .. Мъжът заоглежда стаята като опитен познавач: креват, гардероб, маса, столове, плюшено канапе — всичко вехто, всичко олющено, напукано и полуразрушено от времето. Св. Минков, РТК, 34-35. — Майсторе — подвикна той тихо, като стискаше картечния пистолет и не отделяше очи от улицата — разглоби креватите и дай таблата! Дай и пружините, и дъските! Д. Ангелов, ЖС, 489. Веднъж докара пружинен креват на Нонка. Задигнал го от счетоводството на стопанството. И. Петров, НЛ, 225. „Друмке ле, първо венчило, / що ти йе коса чорлаа / и ти йе креват разбикан?“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 49.
2. Диал. Покрито място пред къща; чардак (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От гр. κρεββάτι. — Друга (остар) форма: кривит.