КРЕДИТУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от кредитувам и от кредитувам се; кредитиране. Занаятчията се нуждае от капитал и, колкото повече капитал има, толкова по-добре се чувствува и в покупката на сурови материали, и в продажбата, и в кредитуването на клиентелата, и в осигуряването си срещу евентуални загуби. Ив. Хаджийски, БДНН I, 95.