КРЀДО, мн. няма, ср. Книж. Убеждения, възгледи или разбирания по някакъв въпрос; верую. Разкриването на живота като диалектичен процес означава непрекъснато раждане и непрекъсната смърт. Същественото — това е новото, преодоляването, промяната — такова е поетичното кредо на Башев в „Новина“. Пл, 1960, кн. 23, 57. Неговото поетско кредо е в следните думи в едно писмо, ..: „Аз питая истинска омраза към онова субективно, изтънчено изкуство, което няма нищо общо с чувствата на народа.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 140.
— От лат. сredo 'вярвам' през рус. кредо или нем. Kredo.