КРЕКЕТУ̀ША ж., неизм. прил. Остар. и диал. Епитет на жаба, която кряка; кекерица, крекетушка. А по северната страна, под брега на водата, се препекваха речните костенурки и кекерястите дългокраки пъстри крекетуши жаби калмуци. Ц. Гинчев, ГК, 18.
