КРЕКЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който много кряка, на който е присъщо, за който е характерно да кряка. Крекливите белогърди скокливи жаби една през друга проврякваха край Янтра, а най-вече се чуваха в Германското блато, гдето им беше царовището. Ц. Гинчев, ГК, 140. Желви рядко се срещат из горите, а тия, крекливите [жаби], ги има навред из реките и гьоловете. М. Марчевски, ГБ, 144-145.