КРЕМЕНЍСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който има, който съдържа кремък; кременлив.

Кремениста земя. Остар. Пясък. Обикновените ненапъстрени стъкла, що са употребляват за стъклени чаши, джамове и др., правят са от чист пясък (кремениста земя), размесен с вар или глина. У, 1871, бр. 23, 363.


Източник: Речник на българския език (онлайн)