КРЀМИК, мн. -ци, м. Диал. Кремък. Очевидно това беше ударът на кремика и запалването на азлъка на едно чекмаклия оръжие, което не хвана. Ив. Вазов, СбНУ II, 147. Кабинетът особено поглъщаше времето му, дето класифицираше геолого-минералогическия си материал: камъчета, кремици, руди. Ив. Вазов, ЗП, 3. Хазър пушка без кремик. Погов., Π. Ρ. Славейков,- БП II, 191.
◊ С кремик дера (одера) някого. Жестоко наказвам някого (употребява се в бъдеще време, обикн. като закана). Да ми се падне тая надута шопкиня, та с кремик бих я драл. Т. Влайков, Мис, 1896, кн. 1, 20.