KPEMOTА̀PTAPO, мн. няма, ср. Остар. Кремотартар. Болният да пие през деня по половина драм кремотартаро с вода. Ив. Богоров, СЛ, 78.

— От ит. cremor de tartaro. — Ив. Богоров, Селски лекар, Виена, 1875 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 220).


Източник: Речник на българския език (онлайн)