КРЀМЪК1, мн. -ци, м. 1. Камък или скала със сив, по-рядко сивкавожълт цвят, с голяма твърдост, изграден главно от дребнозърнести разновидности на силициевия двуокис; флинт, огнивец. По дългия увес пада разпенена струя. Върти колелото и единствения воденичен камък от едрозърнест кремък. А. Каралийчев, С, 11. Учениците бяха намерили и кремък, и гранит, и варовик, и парченце слюда в едно дере. Кр. Григоров, Р, 80. Тогава хората са умеели да правят само глинени съдове, копия и стрели от кремък. П. Стъпов, ΓOB, 84. Земя като една човешка длан, / но по-голяма ти не си ми нужна. / Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, /че е от кремък твоят стар балкан. Г. Джагаров, Худ. C I, 311.

2. Парче от този камък като сечиво, с което при триене или рязък удар с огниво се получават искри за палене на огън. Керванджиите разпрегнаха бързо, .. и начоколиха водача си, който беше вече клекнал до дънера на едно дърво и цъкаше кремъка с огнивото, за да разпали стиската сухо сено. А. Каралийчев, СР, 34. Радулов зави цигара, запали я с кремък и жадно-жадно затегли пушека. П. Михайлов, ПЗ, 53. Катил Хусу се завъртя из стаята, седна, намести праханта до кремъка, удари веднъж-дваж и запали чибука. Ст. Дичев, ЗС II, 799. Когато удряме огнивото о кремъка, то от стоманата са отделяват малки нажежени частици и запалват праханта. ДБ 3, 1874, 17. // Остар. Такова сечиво като част от механизма на огнестрелно оръжие. Облеклото му беше от къщен плат, потури yпemu, чървен пояс широко опасан, на кого беше препасан мишинен силяфлък, в кой бяха затъкнати два пищова с кремъци и над тях ся белеяше бяло-черен нож с позлатени черепи между кокала. Ц. Гинчев, ДТ, 9. Готов на лов като пушка без кремък. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 105.

3. Остри, специално обработени парчета от този камък, които се набивали в диканята, за да режат и ронят зърната при вършеенето. По полето, .., лежаха редове кръстци, .., очаквайки да бъдат откарани на гумното и да пращят под кремъците на диканята. Ив. Вазов, Съч. ХII, 18. И като че ли чувам шумоленето на зрелите класове, които се ронят под кремъците на диканята. К. Калчев, ДНГ, 113. Мирчо закла две шилета за гозба, а Христо отиде на хармана, обърна диканите, прегледа кремъците им, приготви торбите К. Петканов, X, 224-225.

4. Разш. Диал. Камък. Понякога тичах, подхвърлях камъчето и веднага се връщах, но постепенно свикнах да оставам по-дълго време сам. Седях край купчинката кремъци и се заглеждах от високото над лъките на реката, над града и просналото се зад него зелено ширине. О. Василев, ЖБ, 285. Но аз вървя, азе тъпча / търне и кремъци. Л. Каравелов, Съч. I, 117.

Дера (одирам / одера) <жив> някого с кремък; дера (одирам / одера) кожата на някого Измъчвам жестоко някого, правя каквото си искам с него. — Този, дето пише писмото, бил роднина на Кривицата — .. Щял да дойде някоя нощ. Да си нагласел жълтиците. Ако не му дадеш половината щял да те дере с кремък. А. Каралийчев, ПГ, 56. Колибата им ще подпаля, а виновника ще одера с кремък! Н. Хайтов, Л, 10. Като кремък, здрав, твърд, як. Извънредно много, изключително много (здрав, твърд, як). Арсо Пандурски се привърза много към Ванюша. И Ванюша не скрива огромното си възхищение от този мълчалив, здрав като кремък, с широки силни рамене и мъжествени сурови черти на лицето човек. Ж. Колев и др., ЧБП, 50. Ала бай Никола беше по-друг човек. Колко го бяха мъчили през септемврийското въстание. . Ребрата му бяха чупили сам гроба си бе изкопал хее, горе край Варадиновата круша, но удържа. Удържа бай Никола и остана твърд като кремък. Кр. Григоров, Н, 137. Той беше червеникав молос, як като кремък, тежък, цяла канара. Й. Йовков, ПГ, 167.

— Други (диал.) форми: крѐмак, крѐмик, крѐмън, крѐмъч.

КРЀМЪК2, мн. -ци, м. Диал. 1. Цвете крем. Девойка е .. бял кремък, / напъпил трендафел. Хр. Белчев, Избр. съч., 60. В моята мала градинка / доста е мене що имам .. / всякакви ружи шарени, / .. / бял кремък, чисто сребърен. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939. Станала ми и мъница, / .., / набрала цвете сякакво, / наред цветето мириса, / помирисала бял кремък. СбНУ XXV, 116-117.

2. Цвете градинска перуника.


Източник: Речник на българския език (онлайн)