КРЕМЪКЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. 1. За пушка, пищов и под. — който е снабден с кремъчна запалка. Селяни с кремъклии пушки стояха на караул при вратата и около къщата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 25-26. По стените на дукяна висяха малки и големи медни звънци, овчарски ножове и кремъклии пищови. К. Петканов, ЗлЗ, 161. „Въоръжението“ се допълваше с ръждясали ятагани, кремъклии пушки и пищови, извадени от избите и таваните, с неизгърмели патрони и гилзи. М. Кремен, РЯ, 220. Какво можеха да направят няколко десетки кремъклии пушки срещу стотици хиляди шнайдери и винчестери? Л. Стоянов, Б, 133.
2. За диканя — който е снабден с остриета от кремък. Самотни жътвари се трепеха, пречупили кръст. Жънеха само на ръка — с паламарки и сърп. Вършееха с кремъклии дикани, отвяваха насметеното зърно с лопати. А. Каралийчев, ПД, 8.
3. Като същ. кремъклия ж. Вид стара пушка, която е с кремъчна запалка; кремъклийка. Заобикалят го стотина души, но само двайсет от тях са въоръжени с кремъклии. Н. Хайтов, ШГ, 127. Срещу винчестерките и „белгийките“ [с които били въоръжени турците], които „удряли“ на 1000 крачки, въстаниците запрягали допотопни кремъклии и чифтета, що „изхрачвали“ джепането едвам на стотина-двеста разкрача. Н. Хайтов, П, 314.