КРЕН1, крѐнът, крѐна, мн. -ове, след числ. крена, м. Остар. и диал. Цвете крем. Полският крен, моравата на лъговете и всички животни са негова [на слънцето] работа. Д. Витанов, ФГ (превод), 108. Много хубави и дъховити растения, които красят нашите градини, принадлежат на тоя клас, като например: нарцис, .., крен бял и червен, ирис. Д. Мутев, ЕИ, 105.
КРЕН2, крѐнът, крѐна, мн. -ове, м. Спец. Положение на плавателен съд или летателен апарат, при което той се отклонява от вертикалното или нормалното си разположение спрямо надлъжната си ос. По вътрешната стълба като чувал с картофи се изтърси Балавачев. — Корабът получи крен! — изкрещя той. Н. Антонов, ВОМ, 63-64. Наклоняването на кораба в напречната равнина се нарича крен, а съответният ъгъл на наклоняване — ъгъл на крена. И. Пращинков, ТК, 128.
— От хол. krengen.