КРЀНУВАМ1, -аш, несв.; крѐна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Кренвам1. Не кренувай лете без дреа, зиме без леб. Послов., СбНУ XIII, 198. Три дни пиа, пиа и ядоа, / па зеа да си кренуват; / зеа оро да си играт. Нар. пес., СбНУ XIII, 214.
КРЀНУВАМ2 -аш, несв.; крѐна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин страд. крѐнат, св., прех. и непрех. Диал. Кренвам2. Кога било йутре рано, / станува Йован, кренува, / u сu на Яне на рача: /·— Убава Яно, Градяно! / .. Не иди под град на вода, / на войводини кладенци. Нар. пес., СбНУ I, 312.
КРЀНУВАМ СЕ несв.; крѐна се св., непрех. Кренвам се.