КРЕП, крѐпът, крѐпа, мн. крѐпове, м. 1. Обикн. ед. Тънък, обикн. копринен плат с матова, леко нагърчена лицева страна. Лятното официално облекло е от фини платове — шантунг, твил, а вечерните рокли — от крепове и тънко, изящно кадифе. БВ, 1971, кн. 6, 28. А ето и някои прогнози за модата: тъкани — фланела, сукна, атлаз, рипс, лен, туид, креп и др. ЖД, 1968, кн. 5, 21. Официална рокля от лилав креп.
2. Парче, ивица или лента от плътен, обикновено копринен черен плат, което се поставя или носи в знак на траур, обикн. като допълнение към облеклото. Експертът водеше вдовицата под ръка и бе поставил на ревера си само ивица креп, защото нямаше време да се преоблече в черен костюм. Д. Димов, Т, 637. Понякога пък бавно се приближаваше към хана някоя кола, в която имаше ковчег, обвит с черен креп, и жени, които плачеха. Й. Йовков, Разк. III, 151. — Какви сте вие? — селянинът се загледа в небръснатото лице на Саната и в крепа на ръкава му. Ем. Станев, ИК I и II, 147. Мрачно, мълчаливо множество с червени знамена, обвързани с траурни крепове. А всред първите редици плуват като по повърхността на развълнувана река двата ковчега. В. Геновска, ПЮФ, 45. Подир обед, без никой на усети, на съседната врата зачукаха креп, залепиха некролог. Ст. Мокрев, ЗИ, 10. // Шал, кърпа за глава или воал от тънка черна материя, който жените носят при траур. Всички съзнаха, че под гъстия креп прозираше вече не предишното момиче Ирина, а жена от съвсем друг, недостъпен свят. Д. Димов, Т, 299. Бабите от третия етаж облякоха черните си палта с пелеринки, наложиха вдовишки сламени шапки с креп. ВН, 1960, бр. 2704, 4. ● Обр. Нощта повдига бавно траурния креп / поръсен с утринни сълзи. Хр. Смирненски, Съч. I, 30.
3. Само ед. Спец. Вид пресукана прежда, която след изваряване се набръчква.
— От фр. crépe (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заeмки от западнитe романски eзици в български, ГСУ, 1960, 32).