КРЕПЀНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от крепя и от крепя се; укрепване. Големи количества от дървения материал се изразходват в строителството на подземни рудници. Към деветдесет на сто от материала се употребява за крепене при прокарването на галерии. ОФ, 1959, бр. 4551, 2. Бъдещите минни техници изучават различните методи на изземване на въглищните пластове, крепенето в рудниците, тяхната вентилация. ВН, 1952, бр. 6, 3.
2. Крепеж (в 1 знач.). Недостатъчно се заменява в трайните галерии дървеното с железобетонно крепене. РД, 1958, бр. 93, 2.