КРЕПЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от крепирам като прил. За плат, тъкан, хартия — който е набръчкан, леко нагърчен. Предпочитаните тъкани са вълнен трикотажен плат, шаекоподобни тъкани за горни дрехи, туидът и крепираните платове за костюми. ЖД, 1967, кн. 10, 22. Текстилната индустрия създаде много крепирани платове, като марокени и жоржети. Б. Божилов и др., ЙО, 75. Крепирана хартия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)