КРЕПЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който може да крепи, поддържа нещо, който служи за подпора, за крепеж на нещо. По-смело и широко трябва да се прилага железобетоновият крепителен материал (в строителството на подземните рудници). ОФ, 1959, бр. 4551, 2. Всеки ден в рудничните галерии миньорите. . икономисват големи количества дървен крепителен материал, стомана, взрив и др. РД, 1961, бр. 89, 1.