КРЕПЍТЕЛКА ж. Книж. Жена, която поддържа, подкрепя някого или нещо. Тя [Султана] не е престанала да бъде любещ човек и в такива случаи, когато е принудена да бъде жестока крепителка на стария морал, както е случаят с нейната дъщеря Катерина. ВН, 1955, бр. 184, 4. ● Тази работническа аристокрация в лицето на своите лидери става крепителка на своите правителства. Ист. X кл, 1951, 174.